Житие и страдания грешнаго Софрония

Софроний Врачански е известен предимно с преписа на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, но неговият принос за духовното израстване на българите е много по-значителен. Животът на този свещеник, роден като Стойко Владиславов, също така е доста интересен.

„Житие и страдания грешнаго Софрония“ представлява първата оригинална творба в новобългарската литература, в която врачанският епископ описва своите изпитания преди да се установи във Влашко през 1803 г. Тази книга е публикувана в седем последователни броя на вестник „Дунавски лебед“, издаван от Георги Раковски през 1862 г., а след това – и под формата на отделна книга с редакция от Александър Теодоров-Балан.

Настоящото издание следва принципа на сдружение „Българска история“ да предлага класически произведения по начин, който ги прави достъпни и привлекателни за съвременните читатели – този път става въпрос за едно от най-важните литературни произведения от XIX век.

Книгата включва целия текст на „Житието“, придружен от анализ на доц. д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център при БАН. Тя разглежда творбата и досегашните ѝ публикации, предоставяйки подробности относно биографията на Софроний Врачански.