Нашите епистоларни скици от вчера

Спомените! Как бързо се отдалечават от нас.

Моментът и времето, в които те са били създадени, постепенно се разминават. Първоначално това става бавно, но с течение на времето темпото се увеличава; сега, докато пиша тези редове, спомените преминават покрай мен със скоростта на влак-стрела.

Сигурно всеки човек, който описва спомени, изпитва нещо подобно. Нали?

Нека разгледаме какъв е характерът на спомените в тази забележителна книга. Тя е уникална именно защото текстовете на автора са лични и интимни – носещи дъх на тъга и носталгия, но същевременно излъчващи възторг и гордост; понякога пък предизвикват омерзение.

Тези произведения са написани с намерението да бъдат споделени в настоящето относно едно минало време, което няма да може да бъде повторено.

Книгата не попада под конкретен жанр; тя не представлява литературна проза, макар че съдържа литература. Не е суха статистика, въпреки че включва статистически данни. Не е мемоарна литература по смисъла му за строгост; вместо това предлага разкази-мемоари. И най-накрая - тя не е бюрократична документация обаче представя важни документи. Тази книга не прилича на нищо друго освен като един изключително ценен Споменик.