Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий

Книгата „Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий“ предлага нова перспектива за дълбочинно проучване на родословието на светите братя. Често техният произход се свързва с гръцкото или славянското население в Солун, който е техен роден град, разположен във Византия. Съществуват твърдения, че баща им Лъв е бил преселник в Солун и че неговият предшественик е принадлежал към царския двор, но е бил изгонен поради предателство. Тези факти обикновено остават незабелязани или неправилно интерпретирани. Например, споменават се хипотези относно дядо им – български боил, избягал от езическа Плиска заради конфликт с местния владетел.

В настоящата работа обаче дядото на светите братя по мъжка линия се разглежда като византийски благородник близък до императора, който е изпратен в изгнание от Константинопол в Солун заради измяна; това предполага възможността да бъдат открити документални следи за него. Житията на светците дават основание да бъде очертан приблизителен портрет на тяхния дядо - Константин Воилас, византийски патриций при императрица Ирина (797-802). Вероятно той губи позицията си в края на нейното управление и попада под изгнание в Солун.

Според надеждни данни мнозина учени смятат патриция за силно гърцизиран потомък от прабългарския род Воилас (Боилите), които са били заселени от византийските власти в провинции като Витиния и Мизия наред с много други българи и славяни от Горна Тракия. От същия род произхожда известният монах свети Йоаникий Велики (754-846), почитан както от гръцката, така и от българската православна църква.

Смята се също така, че учениците на светите братя Климент и Наум са били възпитани сред гърцизирани българи и славяни от Мизия; вероятно те са били монаси във Света гора край планината Олимп — най-вече в манастир „Св. Полихрон”. Има предположения, че дядото Константин Воилас може да съвпада с известния епископ Константин Котрагийски около Охрид; той би могъл да участва активно през 783-784 г., когато логотетът Ставракий работи върху християнизиране на различни народности включително славяните.

Тази мисия може да бъде частично описана в документи познати като „Солунска легенда” или „Брегалнишка мисия”, което допринася към информацията какво значим влияние оказвал неговият дядо върху Св. Константин Философ при разработването не само на глаголицата и преводите on sacred texts but also in the creation of the new Cyrillic-Macedonian language for the Slavs and Bulgarians.

Подобно влияехме чувства у княз Борис-Михаил – владетелят ни Българии – който адаптира азбуката предложена од Св.Constantine Philosophus а следователнот способства разпространението нa Кирило-Методиевската книжност между новопокръстения български народ а после среди другite народа източна Европа .