Мравките пият вода. Разкази

Фразата "Мравките пият вода" е широко разпространена сред моряците и служи да подчертае спокойствието на морската повърхност. Ситуацията е толкова мирна, че дори мравка може да се доближи до ленивите вълни, за да утоли жаждата си. Разбира се, те не пият солена вода; това всъщност представлява игра с думи.

Водата и морските персонажи са централни фигури в историите. Въпреки това всеки читател има възможността да се потопи в атмосферата на Бургас и да почувства уюта на родния дом. Героите са разнообразни – от бармани и бивши моряци до учители, тийнейджъри и възрастни хора, които носят със себе си тежестта на годините. Някои от тях страдат от деменция, а други са лекари или художници… както би казал един приятел критик - всякакви интересни личности. Повечето остават непознати по отношение на професията си, защото тя не е съществена част от парчето живот, което разглеждаме – онова малко кътче от живота им, което опитваме да впишем в широкия контекст на света.

Историите включват елементи на магически реализъм; без загадъчност и чар текстовете губят своя смисъл.
Живка Иванова

Авторката пише без предразсъдъци и излишна символика; с разбиране към своите герои - много от които живеят в Бургас - споменавайки реално съществуващи места директно. Тя ненатрапчиво представя времето, през което преминават тези персонажи. Разказите целят запазването на образи, съдби и ситуации от миналото ни – времена, които вече не можем да преживеем повторно. Всеки читател вероятно ще намери поне едно парченце история там, което резонира с неговия собствен житейски опит.
Аксиния Михайлова