Искам да се обадя на майка по телефона

Тази книга разглежда темата за загубата и неизменната следа, която тя оставя в живота ни. Тя служи като ръководство за това как да се справяме с промените около нас, включително със собственото си развитие и напускането на любимите хора. Авторката Мария Донева търси отговори чрез незабравимост, любов, самоирония и едновременно с това деликатна, почти невидима тъга.

**Часовник**

Все едно беше вчера. Все едно е толкова лесно
да се протегна – и да докосна русичките косици на малкото ми дете.
Сестра ми ще извика: "Къде ходиш ти, дребен?"
Майка ми заминава за селото при татко,
въпреки че връзката им е съвсем нова.
Баба ще стои до кобилката Муца…
Щях почти да падна – баба щеше да ме улови
и така бързо през времето – да ме гушка и защитава.
Слънчевият часовник или показва стрелки, или остава неподвижен,
така ни указва пътя и ни разделя,
че не успявам ясно да го разбера.
Но не вярвам всичко просто изчезва,
затова продължавам да протягам ръка.