Безпокойства и упование

В своята книга за съвременните българи посочвам определени паралели между тревогите на българската интелигенция в периода след Първата световна война и тези на днешната мислеща част от обществото. Когато обмислях нов текст, фокусиран върху актуалните безпокойства на интелектуалците у нас, осъзнах необходимостта първо да споделя собствените си размисли и чувства, които са свързани с обществото – т.е. личния ми опит. Смятам, че разказът в мемоарен стил може да бъде интересен и значим за определени среди в България.

Дълго време се замислям кои места познавам най-добре и къде съм изпитал както радости, така и горчивини; къде съм срещал доброто и злото. За мен най-важното пространство е свързано с приятелството, а също така моето отношение към музиката, темата за идентичността и основната част от живота ми – моята работа като историк. Напълно естествено е да завърша със свои наблюдения относно света около нас – света на популизма. Вярата в човешката добрина остава нашето упование.