Писмо до моя диктатор

Николае,

Прекарах двадесет и две години в страната, която ти потискаше. Родителите ми избягаха от твоята политическа полиция, която наблюдаваше и тероризираше гражданите. Бях на шест, когато заминах за Швейцария при тях - държава, която не се доверява на лидерите си и ежегодно сменя президента си. На двайсет години станах свидетел на разстрела им. Сега съм на петдесет и две. Ти вече тридесет и две години почиваш в гроба.

Определено не би одобрил човек като мен. Историите, които пиша, подчертават абсурдността на живота. Обичам да използвам иронията и намирам самоиронията за спасителен остров. За мен е въпрос на чест да нямам нищо общо с теб, но все пак чувствам задължение към теб – дразнещо и тревожно такова.