В света на ръкописите

В епохата на средновековните ръкописи

С откритията на Гутенберг през 1454 г. и напредъка в печатната технология, стана възможно да се издават книги в множество абсолютно идентични копия за сравнително малка цена. Интернет допълнително улесни разпространението, превръщайки милионите тиражи в обичайна практика. В контекста на това всеки византийски и славянски ръкопис остава уникален артефакт (уникум), тъй като няма друг подобен екземпляр. Както при всички редки предмети, писмените с ръка книги са изключително скъпоструващи. От съвременна перспектива те могат да се считат за луксозни продукти; например голям пергаментен том (около 30 х 40 см) от около 400 страници би струвал между 14 и 26 златни монети. Преписвачите Григорий и Йоан, които работили през X век за архиепископа Арета, оценили труда си по преписването на един ръкопис на стойност от 6 византийски номизми – цифра, която предоставя представа за ценността му в сравнение с годишния наем на магазин в централната част на Константинопол, който бил около 38 номизми. Това важи дори за произведения под нивото на най-луксозните ръкописи предназначени за императора или патриарха (Целикас, 1985).

По време на Средновековието колкото повече декоративни елементи и илюстрации съдържала една книга, толкова по-висока била нейната цена. За целта освен писачите - често неквалифицирани калиграфи - били необходими декоратори и миниатюристи. Подобно творение можело да бъде притежавано или закупено само от много влиятелни фигури във висшата йерархия на средновековното общество (например Псалтирът от Лондон, Британска библиотека, АМ.Мз.19352 от 1066 г., създаден в Студийския манастир в Константинопол).