История на Византийската империя. Период на Македонската династия (867–1057)

Третият том на изключителната „История на Византийската империя“ от академик Фьодор Успенски разглежда управлението на Македонската династия, започвайки с нейния основател Василий I Македонец. Книгата проследява и царуването на Василий II, известен със зловещото си прозвище Българоубиец, и завършва с упадъка на династията след властването на неговите две възрастни сестри, които назначават свои фаворити за управляващи.

Този период е значим не само за самата империя, но също така оказва влияние върху отношенията между Западната и Източната църква. През него се води борба за духовно надмощие над славянството, която довежда до разлома между двата висши института – особено по времето, когато патриарх Фотий е начело. Тогава се осъществява и важната просветителска мисия, възложена от него на светите братя Кирил и Методий. Именно през този период учениците им са прогонени от Великоморавия — държава, която впоследствие изчезва от картата — а в България получават топло посрещане от цар Симеон, който акад. Успенски описва като един от най-значимите и образовани владетели на това време.

Историкът с ненаситна любознателност и впечатляващ стил представя малко известни факти относно управлението на Македонската династия; митарствата на братята Кирил и Методий; преследванията срещу техните последователи; отчаяните усилия на цар Самуил да запази независимостта на България; падението й под византийско господство; както и едно рядко споменавано събитие свързано с 3 март през IX век (870 г.), което бележи момента в който България приема православието και попада в централното внимание при конфликта между Константинопол и Рим за контрол върху църковната власт.