Седемте живота на Иван Б.

Николай Светлев все още е символ на общата ни драматична съдба, подобно на уникалната протестна фотография от пролетта на 1971 година. Ние също така незабелязано се задържаме заедно с него и упорито държим живота си, вкопчени в надеждата. Това е един безпрецедентен роман, който идва от забравено чекмеджето и ни показва откъде произлизаме, какви сме и накъде може би сме тръгнали в нашето сурово време.

Тази книга бе написана при изключително трудни условия между май 1985 г. и края на декември 1989 г. Тя представлява класически ръкопис от миналото, въпреки че съвременната българска критика твърди обратното – че през социалистическата епоха не са били произведени такива творби у нас. Заглавието само по себе си предполага, че това е безмилостен паноптикум на тоталитарното общество в България под прикритие на народната власт и след това „реален социализъм“. Книгата включва седем глави; всяка започва със самоубийството на главния герой Иван Буколенски и разкрива дълбоките личностни и обществени причини, довели до фатално решение конкретния човек. Предизвикателството пред мен беше да опиша животите на седем различни личности с различен социален статус и мироглед, родени в различни времена в България, които обаче достигат до самоубийствен край поради невъзможността да намерят смисъл в живота си сред настоящото общество. Не желая да разгласявам сюжета подробно - той напомня театър на абсурда, където сами можете да се убедите за истинността му ако успеете да прочетете ръкописа, който местами действително впечатлява с жестокостта си.

- Николай Светлев