За какво мисли човек

Руско-украинската война донесе на Украйна огромно страдание и дълбоко промени живота на всички украинци. Всичко, което преди е било важно за нас – мечтите и чувствата ни – сега изглежда незначително, тъй като народът ни трябва да се изправи пред основния въпрос: ще продължи ли съществуването на Украйна или не? Ще успеем ли да защитим независимостта си и да оцелее нашият народ, или руснаците ще унищожат всичко наше – себе си, децата и внуците ни, земята и света, който обичаме? В контекста на любовта написах моята книга "За какво мисли човек", която отправя приятелски послания към българските читатели и включва трогателната история на Стефан Кърнов от Поморие.

Васил Габор

Отдалеч идват забравени звуци, които постепенно пробуждат душата ти и те връщат назад във времето към хората, които си познавал и обичал. Спомняш си детството си - светло и чисто; потапяш се в топлината му, слушайки познатите звуци отвън. Чуваш раждането на новия ден както го чуваха родителите ти със съседите ви; чуеш песента на птиците между дърветата или шепота на дъжда в комбинация с квакането на жабите.

из "Сградата на самотния човек"

Изглежда сякаш вятърът все още носи неспокойната душа по света. Но поетът няма спешност. Той внимателно наблюдава околността около него; знае много интересни факти за растенията, животните и различните звуци от природата. За него всичко е дар от Бога - той радостно приема всяка част от това богатство с удивление като първобитен човек. И когато запее своята песен, гласът му оставя следа дълбоко в душата...

из "Самотната къща с хряна"