Изворчето на Дядо Благо. Басни

Басните са публикувани за пръв път в изданието „Братство“ от град Севлиево между 1925 и 1937 година.

Стоян Русев, известен с творческия си псевдоним Дядо Благо, е роден през 1864 г. в селцето Заберново, разположено в Странджа планина, част от община Малко Търново. Той се посвещава на учителската професия и проявява голям интерес към народната литература – събира и записва над хиляда приказки, басни, пословици и предания.

Творчеството му може да бъде сравнявано с малък изворал поток от корените на вековния странджански бук. То черпи вдъхновение от дълбините на колективната памет и богатството на народната мъдрост. Поради това неговите произведения излъчват доброта, благост и любов; те носят важни послания към бъдещите поколения.

Стоян Русев е сред основателите на българската детска литература след Освобождението и е признат класик в жанра на детските гатанки. През 1928 г. става член-основател на Дружеството на детските писатели в България. В периода между 1925 и 1938 година той активно следва учението на Петър Дънов (известен като Беинса Дуно).