Авиньонски квинтет: Мосю, Ливия

За първи път на български език се публикува и последното значимо произведение на Лорънс Дърел, наречено „Авиньонски квинтет“. Тази пенталогия включва романите „Мосю, или Принцът на мрака“, „Ливия, или Погребан жив“ – които са в настоящия том – както и „Констанс, или Самотни занимания“, „Себастиан, или Водещи страсти“ и „Квинкс, или Историята за изкормвача“.

В цикъла "Авиньонски квинтет", който често се смята за литературна мистификация, се разказва историята на група хора, прекарващи лято в запустяло имение близо до Авиньон. Някои от персонажите са реални личности, а други - герои от роман написан от един от действителните участници. С времето обаче границата между измислица и действителност започва да избледнява. Когато настъпват събитията около Втората световна война, героите поемат различни посоки под натиска на съдбата. Някои израстват чрез опитността си, други загиват или полудяват; тези които оцеляват след войната в крайна сметка се завръщат... обратно в Авиньон.

„Мосю” и “Ливия” представляват първите две части от пенталогията на Дърел.

В романа "Мосю" персонажите живеят отделени от света в полуразрушения замък „Верфьой”, намиращ се извън Авиньон. Те участват в мистериозен заговор свързан с гностически клуб на самоубийци с местоположение в оазиса Макабру близо до Александрия. Египетската пустош, Прованс и Венеция служат като фон за сюжетните линии които неочаквано пресичат една друга във вдълбочената история за рицарите тамплиери и странна секта агностици.

Романът “Ливия” представя литературната биография на писателя Бланфорд. Още през началото става ясно че това е просто игра с въображението — литературна мистификация — която ни показва нови лица у познатите герои: техните нови надежди и разочарования. Събитийната линия протича сред атмосфера предстоящ конфликт; младостта им наслаждавайки се на последното мирно лято сред старинен малък замък.

Любовни интриги , катари , готическа архитектура , тайни съкровища принадлежащи към тамплиерите , идеология свързана с националсоциализма , двойно шпиониране , психоанализа … Лорънс Дърел не предлага просто картина — той организира изложба от загадъчния свят който описва . Авторът сам заключава творбата си чрез думите един от своите образи:

„Няма значение какво е истинско; ние променяме истинността относно реалността като добавяме собствена интерпретация! Вселената играе свой спектакъл; тя само импровизира!”