Масовата психология на фашизма

Вилхелм Райх е роден на 24 март 1897 година в Добцау, Галиция. Той започва да се утвърдява като талантлив студент по медицина и сред водещите психоаналитици, свързани със Зигмунд Фройд. С времето обаче неговите идеи стават все по-радикални и получават политически аспекти, което го превръща в един от най-противоречивите интелектуалци на миналия век.

Райх демонстрира впечатляващи познания в множество области – от психоанализата до културната антропология, биологията, философията, икономиката и социологията. Неговото творчество оказва влияние върху много писатели и мислители. До 1924 г., той е считан от Фройд за една от големите надежди на психоанализата; организира методологични семинари, които подпомагат развитието на движението. В отличие от повечето свои колеги, които смятат сексуалността за преувеличена тема у Фройд, Райх вярва в значителното й значение.

След Първата световна война той активно участва в комунистически и социалистически движения в Австрия и Германия с цел да образова младежи относно „сексуална и психическа хигиена“. Но след време отношенията му с Фройд се изострят именно заради опитите му да интегрира политика в психоанализата.

С увеличаващото се напрежение между двете световни войни и възхода на Хитлер идват преследвания срещу идеите на Райх; книгите му са унищожавани от нацистките власти. След публикуването през 1933 г. на основния си труд „Масовата психология на фашизма“, мненията му са разглеждани като прекалено радикални както сред психоаналитиците, така и сред революционните кръгове вътре в комунистическата партия – това довежда до изключването му.

След идването на власт на Хитлер книгите му продължават да бъдат горени; Райх бяга първо към Дания после към Норвегия без особена подкрепа там. Преди навлизането на немските войски успява с помощта на някои приятели-интелектуалци да намери убежище в САЩ. Въпреки добрия прием по-късно животът му приключва трагично – през 1956 г., неговото творчество пак попада под огън; лабораторията и инструментариумът му биват разрушени при нападение.

Зрелият период във работата си вече не акцентира толкова върху индивидуалните невротични симптоми ами повече върху масовата характерова структура: пропагандира непотиснатост у юношеската сексуалност , широко достъпно образование по сексуални тематики , правото над аборт или контрацептиви . Анализира условията пред класовете работници , противодействайки настойчиво срещу патриархално настроеното общество . Описвайки общества населявани главно от потискани индивиди той разкрива как те стават съучастници или неподозиращи организатори зад тотитарните режими.