Роксана: щастливата куртизанка

„Роксана“, последният роман на Даниъл Дефо (1660–1731), публикуван през 1724 г. преди почти три века, е считан за първия английски роман, написан с цел да привлече женска аудитория. Върджиния Улф го определя наред с „Мол Фландърс“ като един от малкото романи, които без съмнение могат да се нарекат велики. Темата му е изключително актуална за времето: свободата и независимостта на жените в контекста на брака и неговото поробващо влияние.

Интересно е какво било предназначението на произведението – несъмнено както мъже, така и жени са чели романа; вероятно основната част от читателите по онова време все пак били мъже, които можели да възприемат историята като развлекателна литература с пикантни сюжети. За женската аудитория обаче той представлявал силен феминистки разказ, написан от мъж. Читателките може би не винаги напълно се идентифицирали с главната героиня, но със сигурност приемали идеите й относно правото на жена сама да управлява живота си, свободата при вземането на решения и стремежа към икономическа независимост и равноправие с мъжете – концепции, които остават релевантни дори днес.

Приживе Дефо издава само едно издание на „Роксана“. Второто става факт след смъртта му. След това различните версии започват да показват изменения; много редактори добавяли нови части в опити да завършат историята или включвали морални послания според разбиранията от XVIII век – включително наказание подходящо за Роксана. През XX век мнозина вярвали, че дописаните страници в версията от 1745 г. принадлежат именно на Дефо поради сходството им със стила на книгата и те масово били печатани като финал. Но вече е установено, че този край също е измама; сред многото несъответствия там пише например, че Роксана умира през 1742 г., което не може да бъде верно тъй като самият автор починал 11 години преди това. Поради тези причини добавеният текст не бил включен в настоящето издание.