Богомилски легенди

„Богомилски легенди“ е публикувана за първи път през 1912 година под името Аноним и бързо се утвърдява като значимо литературно явление.

Николай Райнов (1889-1954) представлява изключителна фигура в българската история и култура на XX век, притежаваща многостранен талант. Той е известен по цял свят писател, поет, белетрист, драматург, есеист, художник-декоратор, експерт по изкуствознание и културология, литературовед и популяризатор на изкуството. Освен това той е философ, стилист, преводач и публицист с впечатляващи интерпретации на българския и световния фолклор.

Райнов учи в Духовната семинария в София и изучава философия в Софийския университет. Предприема духовни пътувания до археологически обекти в Цариград, Сирия, Палестина, Египет, Гърция и Италия. Завършва художествено-индустриалното училище в столицата. Работи като главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека там написва своите първи научни трудове по изкуствознание. В Париж установява контакти с европейската култура. Става хабилитиран професор във Факултета по изобразително изкуство към Софийската художествена академия. В продължение на десетилетия работи като академик в Института по изкуствознание при БАН и е дописан член на Българския археологически институт. Освен това той e един от основателите и първият директор на Института за литература при БАН.