Кроватова България и покръстването на българите (ново издание)

Д-р Ганчо Ценов, след години на задълбочени изследвания и преразглеждане на класическите трудове в оригинал, публикува значимото си произведение "Произход на българите и образуването на българската държава и църква" през 1910 година. Същата година той кандидатства за доцент по стара българска история в историческия факултет в София. Деканът проф. Златарски, който защитава противоположна гледна точка и приема без критика тезите на Иречек, отхвърля кандидатурата му. Под влиянието на Златарски официалната историография в България напълно игнорира д-р Ценов, като вместо да водят научни спорове с него, просто го клеветят. Той остава преподавател в Берлинския университет и продължава своите проучвания с още по-голям ентусиазъм. Написва множество публикации, сред които най-забележителните са "Кроватова България и покръстването на българите" и "Народността на старите македонци".

През 30-те години агресивността и нападките срещу него достигат крайности. По съвета на баща си адвокат той завежда дело за публични обиди пред софийски окръжен съд срещу своите критици. Назначена е тройна експертиза от уважавани западни учени, която потвърдява правотата на д-р Ценов спрямо неговите опоненти. В стремежа си да избегне затвор за тях, той решава да им прости и прекратява делото.

След преврата от 09 септември 1944 г., тъй като е женен за германка и живее в Берлин, д-р Ценов е наречен "фашист" и "велики шовинист". Неговите книги са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека в София.

До смъртта си през есента на 1949 г., докато се издържа чрез преводи без други доходи, целият капитал от имущество на съпругата му е използван за плащане към Ватикана във връзка с проучването по българската история.