На мраморните скали

Долф Щернбергер нарича „На мраморните скали“ най-смелото произведение в художествената литература, което се е появило по времето на Третия райх. Томас Ман пък го определя като най-престижната книга от дванайсетгодишния период на режима (1933–1945). Според Юнгер, самият разказ представлява проблемна творба. Написана е в последните месеци преди началото на Втората световна война и въпреки че не е забранена от националсоциалистите, тя получава остри критики от тях, които искат да вземат мерки срещу Юнгер. Интересно е обаче, че той вероятно се ползва с протекцията на Хитлер. Изразът „На Юнгер не бива да му се случва нищо“ вече носи митичен характер за мнозина и символизира ужасяващата власт на националсоциализма.

Не е изненадващо, че сюжетът лесно може да бъде интерпретиран като алегория на Третия райх. Все пак Юнгер ясно посочва две важни точки: първо, конкретното споменаване на политическите отношения носи риск; второ, моделът представен в книгата има валидност извън границите само на Третия райх.

Кои са главният лесничей и княз Сунмира днес? Кои са братята мавританци и коя група хора съдбата изпраща да унищожи всичко по пътя си? Кой играе ролята на кучетата и кой – змиите? Отговорите могат да бъдат разнообразни: всички те могат да бъдат както верни, така и погрешни. Поетът успява да формулира словата; нашето задължение е да опитаме да разтълкуваме знаците и сме готови за това, което предстои пред нас.