Естествен и изкуствен интелект

Сергей Герджиков е преподавател по философия на науката в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където работи във Философския факултет. Той е автор на 17 монографии, както и на множество статии, изследвания и доклади. Освен това, той е публикувал книги и антологии, свързани с философията на науката, източната философия и дзен будизма като редактор, преводач и съставител.

Тази книга разглежда темите около естествения и изкуствения интелект (AI). Какво представлява естественото познание? Какви са теоретичните модели за интелигентност? Кои са ограниченията на AI и какви рискове произтичат от смесването между виртуални реалности и действителността? Естествената интелигентност е дълбоко свързана със самата същност на живота в неговите ментални проявления, което я прави невъзможна за симулация извън този контекст. Границите пред AI се определят от границите на компютърното пресмятане. Всяка жива форма притежава уникална интелигентност в своите структури, функции, ментални форми и поведение. Процесът на живот има самоцел: той цели да се запази чрез опити да преодолее ентропията. Формите на AI обаче са просто артефакти – неживи алгоритми за обработка на данни. Те не притежават ум или връзка с реалния свят; затова често грешат, не разбират истината от лъжата και генерират фикции или халюцинации. Невъзможно е да сме част от изкуствения интелект: той остава нежив компонент в цифрова среда. Реалният свят е онзи, в който идвате към живота си - раждане, живот и смърт - а не виртуалната сфера.