Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Каталогът на библиотеката (1837-1887)

Настоящото проучване разглежда обема на библиотечния фонд и тематичното разнообразие на литературата в Библиотеката, основана през 1802–1803 г. във Видин от Осман Пазвантоглу (1758–1807). Основен източник за информация е оригиналният каталог. Фондът произлиза от личната библиотека на баща му – еничарския ага Йомер бин Пасбан-заде (убит през 1788 г.), към която са добавени дарения от над 115 души. През периода 1848–1849 г. се формира Видинската вакъфска библиотека, която по-късно става обществена градска библиотека с цел да задоволи нуждите на местното мюсюлманско население от четене и образование. Възприятието у хората за нея остава свързано с името на Осман Пазвантоглу. В началото на 1888 г., две трети от книгите й преминават в османската държава и биват разположени в библиотеката „Беязът“ в Истанбул. Изследването включва също така 696 тома ръкописни и старопечатни книги, които остават запазени в Националната библиотека в София; сред тях има европейски издания и творби на основателя на турската печатница Ибрахим Мютеферрика (починал през 1747 г.). Предизвикателство пред настоящите и бъдещи учени от България, Турция и други страни е пълното изучаване фондацията на тази важна библиотека, основана от активна личност във Видин. Проучването предлага насоки и идеи за реализиране на тази задача.

***
Професор д-р Стоянка Кендерова работи в отдел "Ориенталски сбирки" при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя постъпва там след завършване на висше образование по специалността "Турска филология", като второ направление изучава френски език в СУ „Св. Климент Охридски“. Дейността й включва обработка и научно описание на архивни документи както османотурски, така арабски ръкописи. За подобряване уменията си тя посещава интензивен курс по арабски език през 1974 година в института "Бургиба" в Тунис, а практически опит получава чрез работа с арабските ръкописи библиотеки Багдад и Мосул (1976). През 1986 година защитава докторска дисертация под заглавие „Сведения ал-Идриси о Балканах и их источники“ в Института по изтокознание към Академията на науките във Русия Санкт Петербург (днес известен като Институт за източни ръкописи). Специализация получава също така центровете Скиллитър за османистични изследвания Кеймбридж (1991) а също такъв институт по филология(арабска секция) Мадрид (2002). Преподава османотурски език департамента тюркология Университета Страсбург където защитава нов докторат тема “Bibliothèques et livres musulmans dans les territoires balkaniques de l’Empire ottoman: Le cas de Samokov XVIIIe – première moitié du XIXe siècle” . Отдалече освободител преподавателом дипломатика османа катедра„Тюркология алтаистика“ СУ университет комуникации започнал работа много преди години после почти двайсет две години назад". Научните интереси многобройните проявления области кодиколозия средновековната география историческата литература медицината история библиотеки Османа империи."