Безсъдбовност

„Няма такова безумие на света, което да не можем да преживеем естествено, и съм убеден, че щастието ме дебне по пътя ми като неизменен капан. Нали дори там, в близост до комините, между страданията имаше нещо, което можеше да се нарече щастие. Всички питат само за превратностите и „ужасите“, но за мен именно това преживяване остава най-запомнящо се. Да, ще трябва да го споделя следващия път, ако някой попита.”

„Безсъдбовност” е най-известният роман на унгарския автор Имре Кертес. Първата част от неговата трилогия относно Холокоста получава Нобелова награда за литература през 2002 година. Творбата е публикувана за първи път през 1975 г. в Унгария след забрана от комунистическия режим.

Сюжетът разказва историята на едно подрастващо момче, което внезапно бива натоварено на влак към Аушвиц. То наблюдава околния живот с чувство на отчуждение – ужасите в лагерите и постепенната деградация на духа около него.

Кертес може би отхвърля идеята за автобиографичност в романа си; самият той е бил депортиран в смъртни лагери едва на 14 години. Въпреки това насочва вниманието ни към концепцията за “мрачния капан на линейността”.

“…Имре Кертес изследва възможността човек да продължи да живее и мисли като индивидуалност в периоди, когато социалните сили все повече подчиняват човешките същества. [Той] защитава крехкия опит на индивида срещу варварската произволна сила на историята.”