Българските разломи

Тази книга представлява личен разказ, насочен към всеки мислещ индивид в България, който се интересува от съдбата на родината си.

Основната тема разглежда фундаменталните аспекти на социалния, политическия и културния живот в страната. Изтъква се, че основни елементи са абстрактният егалитаризъм и уравновесяването; именно те налагат разрушаване на всякакви форми на авторитет и установен ред. Рушенето на традиции става доминираща практика, като всичко проявяващо традиционна форма бива подложено на критика. Полукултурността и отсъствието на селективност водят до възхода на масовия популизъм с неговото стремеж към антидържавност, авторитаризъм и тоталитарно управление. В същността си непродуктивен, популизмът служи за двигател при постоянния стремеж да избягаме от отговорности в живота като периферия на империи.

Дискусията относно учредяването на Българската екзархия може да бъде разгледана като генерална репетиция за утвърдяване на тази структура. Премиерата й се осъществява през 1879 г., когато се свиква Учредително събрание. Създадената матрица продължава да оказва влияние дори днес. Опитите за "реформа" по-скоро представляват ремонти или изменения в подструктурите без реално влияние върху функционирането на системата. По този начин официалното историческо мислене получава своите рамки с всички преувеличения спрямо някои идеи и забравяне или изкривяване спрямо други важни събития и личности.

Заключението не следва идеята за исторически фатализъм – сто петдесет години не са много време. Има възможност не толкова за разрушаване, а по-скоро за умно, внимателно и продуктивно преформатиране на цялостната структура.