Принцеса Магда и магията на приятелството

В близост до вас живее малка принцеса на име Магда. Тя е съвсем обикновено дете, чиито родители не произхождат от кралски родове. Те са нормални хора, които работят като всички останали възрастни. Но защо я наричаме принцеса? Защото всяко дете за своите родители е като принц или принцеса. Родителите на Магда я обичат безкрайно и се стараят да ѝ осигурят всичко необходимо. В апартамента с тях живее и котаракът Принц.

Съседната кооперация е дом на Йоанна – най-добрата приятелка на Магда, която също може да бъде сметната за принцеса. Двете момичета познават се още от бебешките си години, посещавали са една и съща детска градина и в момента са в един клас. Те обожават времето прекарано заедно; всеки ден минава без те да се виждат взаимно. Дори семействата им ходят заедно на море или планина, така че приятелството им никога да не бъде прекъснато. Магда и Йоанна много си приличат – две руси красавици с дълги коси! Докато Йоанна няма лунички по лицето, тя рисува такива с молив, само за да изглежда точно като Магда. Малките "принцеси" често носят идентични дрехи и разказват на новите деца, че са близначки - което почти винаги предизвиква вярване у другите. Двете играят разнообразни игри или просто обсъждат различни теми часове наред; понякога просто гледат телевизия и това им носи радост.

Но малко преди коледа Йоанна заболяла от тежък грип! Семейството на Магда заминало по празниците и се върнало след Нова година, а Йоанна все още не излизала навън нито приемала гости през този период. Ваканцията преминала бързо (както става винаги), но момичето не се появило в училище след това време — спряло било да отговаря на телефонните обаждания или съобщенията в чата.

Магда няколко пъти опитвала да посети своята приятелка в нейния апартамент, но родителите й отказвали среща под претекст че тя все още е много болна и би могла да я зарази при контакт между тях дваж думи: затваряли врата пред очите й всячески протестиращи . С течение на времето притесненията около здравословното состояние na jioanna натрупвали тревогата вътре у нашата „принцеса“, превръщайки я във все по-тъжно чувство , сякаш част от самата себе си липсваше...