Капка, изпреварила дъжд

Книгата е структурирана в три секции, които са свързани с една финална Безкрайна поема. Тази поема започва още във второто издание на авторката и продължава да се развива тук.

Първият цикъл - Непрогледна светлина, служи за навигация в жизненото пространство. Вторият цикъл - Плачеща райска ябълка, със заглавия, вдъхновени от месеците и сезоните, предлага ориентация във времето или по-скоро разглеждане на неговия отпечатък върху нас – понякога радостно, друг път с романтика край морето. Третият цикъл - Космическа прашинка е най-философският и търси смисъла на живота, често откривайки го чрез опровержение на очевидното и осъзнаване ефимерността на непрекъснато течащия му поток. В заключителната "Безкрайна поема" ни се разкрива идеята, че "светът е новосъздадена картина", силен в своята незавършеност. Именно тази незавършеност доказва нашето съществуване.
Кристин Димитрова

"Моят произход ми помага да остана здраво стъпила на земята и ме кара да забелязвам детайли, невидими за напълно градските хора. От друга страна обаче имам стремеж към освобождение от гравитацията на конкретното място и ограниченията наложени от времевия период, в който живея физически. Желая да бъда космополитен. При опити да постигнеш баланс между тези два импулса човек може да се чувства като капка дъжд преди буря – капка оставила след себе си порой."
Диана Саватева