Чекмо 2

Човекът, който е на границата на България, не може да съществува без нея, тъй като тя му предлага илюзорна сигурност – дори и в трудни моменти. От друга страна, човекът от другата страна успява да живее без България, защото я носи в своето сърце. Но не тази България, която вижда с очите си – а онази, която въображението му е способно да изрисува. Докато красивият и идеализиран образ на България остава у него, той може да се намира навсякъде по света; дори извън пределите му.

Ти самият вече си свършил най-трудната част от пътя си, Йонко! Излязъл си от задънената улица и криволичещите алеи без изход и сега си на глобалните магистрали. Само ти определяш колко бързо ще напредваш и накъде точно ще стигнеш; никой няма право да те спре! Светът принадлежи на теб; ти го заслужаваш и можеш да се възползваш от неговите неизчерпаеми възможности – за разлика от всички тези познати или непознати българи, които са принудени да останат отвъд пропастта.

Тези хора все още не осъзнават наличието на друг свят освен този в който живеят. Разбираш ли? За теб е много по-лесно да мечтаеш, продължаваш напред към целите си – защото имаш свободата да го правиш.