Изящното изкуство на критиката

Хенри Джеймс, признат за един от най-великите писатели в света, също така се утвърдил като един от най-прозорливите и смели критици на съвремието. Според „The Library of America“, той е известен с дълбочината на своята критика.

Критиката и романистичната му дейност са били в постоянна взаимовръзка, а тези две области остават неразривно свързани в мисленето на Джеймс, както отбелязва Жан Делбер-Гаран в книгата си „Джеймс за изкуството и романа“.

Роден през 1843 година в Ню Йорк и прекарал почти целия си живот извън САЩ – предимно в Англия, където умира през 1916 г., Хенри Джеймс е оставил значително творческо наследство. То включва двадесет и един романа (между които шедьоври като „Портрет на една дама”, „Крилете на гълъбицата” и др.), множество новели, разкази, пътеписи, автобиографията си, както и критически текстове. Българските читатели познават част от неговото художествено творчество; обаче този сборник предлага за първи път български превод на неговото критическо майсторство. В него са включени важни литературно-теоретични произведения - основното сред тях е есето „Изкуството на белетристиката”. Освен това сборникът съдържа редица интересни критически портрети на писатели, които Джеймс е уважавал или познавал лично - увлекателните есета за Ш.-О. дьо Сент-Бьов, Матю Арнолд, Иван Тургенев и Гюстав Флобер например.

Сборникът завършва с предговорите към романите му "Родърик Хъдсън" и "Портрет на една дама", които осветляват амбициозния проект по написването на осемнайсет предговора специално за Нюйоркското издание на собствените му произведения. Тези предговори демонстрират забележителната критическа проницателност на Хенри Джеймс относно собственото си творчество; те служат като примери за взаимодействието между ролята му като критик и автор.