Фантомно стъпало

Романът разглежда темата за това, което нямаме и погрешно вярваме, че притежаваме. Той представя история на истинско отсъствие и измислено присъствие, простираща се от пределите на реалността до дълбоката илюзия за човешкото съществуване. В епоха, в която смятаме, че светът е наш собственост, всъщност осъзнаваме, че нищо не принадлежи на никого. Хората често живеят повече в желанието си за онова, което им липсва, отколкото да ценят това, с което разполагат.

След един абсурден инцидент малкият Миле остава без ляво стъпало преди да направи първата си крачка. Независимо от неблагоприятната си съдба той израства като щастлив и дружелюбен човек; страда обаче от факта, че добротата у хората намалява и те проявяват равнодушие към света около тях. Живее смело и с достойнство - винаги намира решения на проблемите си без страх. Дори след загубата на крака си той продължава напред с усмивка.

Фантомната болка представлява усещането за дискомфорт в областта на липсващ крайник. Макар Миле да прекарва времето си в инвалидна количка, оптимизмът му остава непоклатим - животът е борба с необходимост от рискове и преобразяване на невъзможното във възможно. Според него всяко живо същество трябва да преживее страдания; ако не днес - утре ще дойде моментът му - но това не значи да се оставим пленници на унинието или покорството.

В този контекст авторът преплита съдбите на различните герои в книгата. Романът служи като притча относно човешкия опит и успява както да провокира размисли по важни въпроси за живота така и да предизвика искрени сълзи или смях у читателя със своя уникален стил и богат речник придружен от задълбочени философски размисли.