Краят на века. Политически спомени на един не-политик

Политически спомени на един човек, който не се занимава с политика

„Всеки век има своето средновековие“ – е казал Станислав Йежи Лец. Нашето, в двадесетия век, продължи почти половин столетие. А самият му край ни изглеждаше като ново възраждане. Не съм сигурен обаче дали осъзнахме какво точно се възражда...

Основната причина да завърша политическите си разкази в края на века е настъпването на качествено нов период: политиката сякаш изчезна и стана нещо подобно на месианизъм. Появиха се цар, генерал и множество малки спасители, всеки от които твърдеше, че „не е като другите“. И ние ги избирахме.

В новия век аз продължих своята политическа дейност вече не като активен участник, а просто като гласоподавател. В последно време обаче дори не ми се иска да упражнявам правото си на вот.

Разбирам промяната повече като трансформация на модела отколкото само смяна на личностите. Освен това считам въпроса „Какво трябва да направим?“ за по-значим от „Кой е виновен?“. Никой не задава въпроса „Какво трябва да направим?“ – нито сега, нито през миналия век. И така вървим към една форма демокрация, която наподобява заплашително повдигнат юмрук. Продължаваме напред и към следващото възраждане; вероятно някой друг ще пише спомени за него...