Козел

През 1970 година Йордан Радичков създава произведението „Козел“. В спомените си за него авторът отбелязва: „…нека разкрия някои свои тайни, интересуваше ме темата за 'примитивното'. Опитвах се да надникна в неговия вътрешен свят.“

В един момент в живота на самотния козар Йоно и неговият козел нахлуват няколко цветни палатки. Група изследователи пристига в техния район с цел да търси скални рисунки. Виденията на Йоно започват да се преплитат с действителността, което затруднява читателя и героя да различават халюцинациите от реалността. Нещо древно започва да узрява във вътрешния свят на героите и напомня за себе си.

„Човешката душа прилича на планината. В нея расте всякакъв вид билки, мухите летят навсякъде, а какви ли не странности могат да бъдат намерени между храстите. Цял живот е нужен, за да разгледаш поне една от тайните на планината; толкова време ти трябва и за да опознаеш дори малка част от сенчестите долини на собствената си душа. Понякога видение преминава там без следи зад себе си, а черти можеш да зърнеш тук-там без ясно разбиране откъде идват. Човек рядко има смелостта да вземе брадвата и da се впусне в проучване и почистване на пътищата в своята душа. Затова не е чудно, че много пътеки остават обрасли и скрити под тревата, множеството трънливи растения са разпространили своето влияние и мракът преобладава в усойните места.“