Алиса в Страната на чудесата

Бялата лодка се движи по водите на Темза, докато звуците от греблата се смесват с разказа на Чарлз Доджсън за странната история на трите дъщери на декана Хенри Лидъл от колежа Крайс Чърч. Главна фигура в тази приказка е десетгодишната Алиса. Разказът започва с един бял заек, облечен в жилетка и носещ часовник в джобчето си. Заекът мърмори нещо под носа си и бърза, след което влиза в дупка в земята, а Алиса го последва – пропадането е дълго и именно то стартира великото приключение от „Алиса в Страната на чудесата“. Тази книга излиза през 1865 година, като Доджсън я публикува под псевдонима Луис Карол и веднага става хит. Слуховете сочат, че тя е любима както на кралица Виктория, така и на Оскар Уайлд.

Карол успява да убеди своя любим художник Джордж Тениъл да създаде иллюстрациите за книгата; благодарение на него ние визуализираме героите точно така, както той ги представя. Например Алиса има дълги къдрици вместо кратката прическа на истинската девойка.

След успеха с „Алиса“, Луис Карол пише продължение - „Алиса в Огледалния свят“, а освен това композира още десет книги по математика и редица забавни стихотворения и истории. Освен писателство проявява интерес към театралното изкуство и фотографията. До края на живота си през 1898 г., той живее и преподава във Висшето училище Крайст Чърч в Оксфорд. Изобретил е шахматна игра за пътешественици, устройство за четене при условия слаба светлина, мнемонична система за запомняне имена и дати, триколки и много други иновации.

В България „Алиса в Страната на чудесата“ пристига почти седемдесет години по-късно - през 1933 г., когато Лазар Голдман прави превода й едва навършил 24 години. След този превод той работи върху още четири книги преди внезапно да изчезне безследно; неговият живот сам по себе си прилича повече на приказка отколкото повечето детски произведения които превежда. През 2021 година литературният изследовател Анриета Жекова решава да проучи съдбата му само с именцето му като отправна точка – първоначално намира информация за него сред архивните материали от Роберт колежa Истанбул , после попадаме попаднала във връзки до Николай Лилиев . В БНБ намерила ясни улики: установено било че е роден през 1909 г., син е търговец от София , заминавал някога пак там но напуска страната посока Палестина.. Но тук всичко спира – няма данни относно присъствието му там .

Достигнато чрез упорито издирване ясно личало ,че избягвайки преследването от Нацистките власти напуснал континента заселвайки се Америка : живеел със съпругицата вън Париж а там иднала тяхната рожба Силвия . Именно тя разказала анкетировачката Жекова как баща й окончателно преустановил заниманията със словослагателя: живеел тихо Ню Йорк чак до смъртта си през1995г.като работел захванат служител управленска компания .