Двойните брадви в земите от източната част на Балканския полуостров през VI-I хилядолетие пр.н.е.

В предишните изследвания се е утвърдило разбирането, че под термина "двойна брадва" се има предвид предмет с две симетрични остриета, които са разположени по такъв начин, че да могат да режат. Тези инструменти имат отвор в централната си част за поставяне на дръжка. Образецът на традиционната двойна брадва обикновено включва бронзови модели с две режещи остриета, напълно симетрични помежду си и спрямо отвора за дръжката. При разглеждането на двойните брадви не се обсъждат аспектите около възникването на концепцията за съществуването на оръдия с два работещи края или тяхното развитие през времето, както и наличието на различни видове рогови, каменни и медни двустранни брадви – ранни прототипи на познатите бронзови образци от средата на II хилядолетие пр.н.е.

Смятаме, че всички функционални двойни брадви произлизат от по-стари модели като чукове-брадви; те представляват последователен етап в развитието на инструментите/оръжијата с два противоположно разположени работещи края - например чуковете с два края и различните разновидности като кирки.

Тъй като нашият анализ ще се фокусира върху най-старите известни примери за предмети наречени "двойни брадви", ние предлагаме следното обобщаващо определение: Функционалните двойни брадви са изделия направени от материали като еленов рог, кост, камък, мед и железа; те притежават отвор за монтиране на дръжка и две остриета/работещи краища разположени срещуположно спрямо отвора.

В североизточния регион на тракийските земи първо започват да се произвеждат медният тип двустранна брадва заедно със серповидните формати и кухите келтски ножове. В настоящото проучване относно началния период от създаването до усъвършенстването им ще представим находките - използваните между VI до I хилядолетие пр.н.е., рогови и каменисти образци двустранни брадви а също така техните прототипи – роговите чукове.