Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева

Разкритията на вътрешния свят на двама влюбени е предизвикателна задача, която става почти невъзможна, когато става дума за личности с такава духовна значимост като Пенчо Славейков и Мара Белчева. Те са две знакови фигури в историята на българската литература – видни интелектуалци, които се посвещават на усилията да повдигнат българската култура до нови нива.

В настоящото луксозно издание „Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева“ са събрани множество писма, датиращи от 1903 г. до 1911 г., непосредствено преди смъртта на поета. Оригиналният стил на Славейков е запазен, а единствените изменения касаят актуализиране според съвременните граматични правила. В подножията има добавени бележки с пропуснати пасажи и фрази от предишните две издания. В края на книгата читателят ще намери допълнителни писма, които дават по-подробен поглед върху определени периоди и събития.

Кореспонденцията на Пенчо Славейков попада в най-продуктивната му творческа фаза. Той публикува сборника „Сън за щастие“ (1906 г.), нова версия на „Епически песни“ (1907 г.), антологията „На острова на блажените“ (1910 г.) и незавършения шедьовър „Кървава песен“. Няколко месеца преди смъртта си получава номинация за Нобелова награда от Алфред Йенсен.

Читателят, разглеждайки това безценно наследство от кореспонденция, вероятно ще усети, че активността зад тези произведения едва ли би била възможна без неговата любима и партньорка в поезията – Мара Белчева.