Моите спомени от Септември 1923

Събитията от септември 1923 година създават трайна разделителна линия в българското общество, която продължава да бъде очевидна и до днешен ден. Такъв тип книги могат да ни помогнат да избегнем повторение на подобни грешки в бъдеще, като се пазим от опитни политически манипулатори, които предлагат светло утре с чужди идеологии.

Темата за събитията около 23 септември 1923 г. е обект на много изследвания. По време на управлението на БКП историците обръщат значително внимание на тази дата, но техните тълкувания са силно пристрастни. След падането на комунистическия режим през ноември 1989 г., българската историография получава възможност по-свободно да разглежда този важен момент от историята си; все пак е почти невъзможно да се намерят безпристрастни свидетели от Северозападна България, които биха могли да предоставят надеждни исторически данни. В периода на комунизма излизат „спомени“, но те често са ненадеждни и имат основно пропагандистка цел.

Тази малка книга запълва липсата в това отношение. Спомените на свещеник Йордан Попов не представляват само хроника за избухването и потушаването на комунистическото въстание през 1923 г., а предават трагедията на един народ, който умишлено е бил разединяван и доведен до взаимно унищожение заради интереси извън неговите собствени. Духовникът споделя личните съдби както на участниците от едната страна, така и от другата. Той акцентира върху действията на лидерите на метежа, които напускат страната с предварително подготвена валута при първата признаци за провал, оставяйки своите последователи сами да понесат последствията.

Разделителната линия след септемврийските събития остава видима до днес – раната върху народа още не е зараслила. Като тези книги ни дават шанс да научим урока си и предотвратим нови грешки под влиянията na умелите манипулатори във властта.