Идеологическият диктат и Новата музика в България. Щрихи върху документалното слово (1944-1969№

Тази монография е фокусирана върху документите от официалната словесност, съхранявани в архивите на Съюза на българските композитори и различни музикално-културни институции по време на социализма между 1944 и 1968/69 година. Тя е замислена като хроника на стенографираните дискусии, които предизвикват изследователски реакции и поставят основата за рефлексия относно опозицията на българската Нова музика срещу идеологическия контрол. Възстановява се историческата ситуация около възникването на концепцията за социалистически реализъм в музиката, както и протестните гласове, оспорващи тази идея; анализират се механизмите зад тоталитарната цензура в сферата на музиката; разглеждат се проблемите свързани с легитимността и достигането на българската Нова музика до европейските сцени през 60-те години.

Монографията написана от А. Петрова има значимо историческо значение и провокативен характер, тъй като, вдъхновена от Кант, подчертава важността да изучаваме миналото с цел промяна в бъдещето. Без да третирам работата като „форма на насилие над настоящето" (както споменава Джон Торпи) спрямо читателя, я считам за изключително важна част от глобалния контекст на музикалната история в Източна Европа и ценен ресурс за нашия (както и международния) поглед към реалната творческа емиграция.

Милена Божикова