Раково отделение

Раковото отделение носеше номер тринадесет. Павел Николаевич Русанов никога не е бил суеверен и не би могъл да бъде, но нещо го нарани, когато видя написано: „Тринайсето отделение“. Как така никой не помисли да му даде по-различно име, например травматологично или коремно?

Но в цялата република нямаше другаде къде да получи помощ освен в тази клиника.

- Нали нямам рак, докторе? Наистина ли нямам рак? - с надежда попита Павел Николаевич, докосвайки нежно зловещата подутина от дясната страна на шията си, която растеше все повече с всеки изминал ден и отвън изглеждаше покрита със стегната бяла кожа.

- Нямате никакъв рак, разбира се - успокояваше го за десети път доктор Донцова, докато пишеше страниците от историята на болестта с безразличния си почерк. Когато работеше с химикала си, тя поставяше очилата си – правоъгълни със закръглени ъгли; щом спираше да пише – ги сваляше. Вече беше на възраст и имаше уморен вид.

Това се случваше по време на амбулаторния прием преди няколко дни. Пациентите назначени за раковото даже само за преглед вече трудно можеха да спят през нощта...