Да живееш, за да го разказваш - Комплект том 1 и 2

Животът представлява онова, което човек запомня и как го възприема, за да може да го разкаже.

Относно заглавието – в оригинала то е „Vivir para contarla“. Преводите в интернет варират: от „Живея, за да разказвам“ до „Живот за разказване“, но нито един не улавя точно същността на термина. Важната дума тук е „contarla“, която означава "да ГО разказваш" (в контекста на живота си), затова предпочетохме дословен превод.

Що се отнася до съдържанието, никоя книга на Гарсия Маркес не може просто да бъде преразказана или обобщена с няколко изречения. Читателите ще научат защо той не завършил право, въпреки че имал способностите за това; как рано започнал кариерата си като журналист - страст, която винаги го е съпровождала и повлияла на творчеството му; както и подробности около художественото писане и стремежа му към истината относно важни събития. Ще открият кои персонажи са вдъхновили образите в "Сто години самота", откъде идват историите зад "Любов по време на холера" и много други аспекти от неговия живот и семейството му.

В книгата има много от характерния хумор на автора. Например споменава момент, когато поздравява главния редактор на вестник “Еспектадор”. След кратък разговор между тях той помолил Маркес да напише малка статия, необходима за приключването на броя:
„Слушайте Габриел,“ казал редакторът с непринуденост. „Направете ми услуга – написвайте ми една мини статийка.“ И показал размерa ѝ с ръце.
Маркес попитал къде може да седне и получил указание към празното бюро със стара пишеща машина. Седнал там без повече питанки през следващите осемнадесет месеца.

След време успял да свикне с идеята музиката у дома да допринася за писането му – избирал мелодии според настроението: Ноктюрните на Шопен подхождали при спокойствени моменти, а секстетите на Брамс били перфектни за щастливи следобеди. Обаче дълго време избегавал Моцарт; убедил се бил че ако композиторът е добър – всъщност е Бетовен, а ако пък звучи зле - тогава вече става Хайдн."