Съчинения в десет тома; Т.10: Дните, в които живеем (Критика и публицистика)

През почти целия си дълъг живот след Освобождението, народният поет не пропусна да използва нито едно средство от литературния арсенал, за да предаде на народа това, което смяташе за свой основен граждански дълг. Безумната партизанщина и жестокото насилие над обикновените хора, както и "новият" морал на тогавашната буржоазна интелигенция срещнаха в него един безмилостен и непримирим критик. Вазов не успяваше да открие корена на злото; той често отправяше своите нападки към невинните жертви на порочния ред - простите хора от народа, които обвиняваше в недостатъчна нравствена устойчивост и съпротива. Въпреки патоса на неговата критика обаче личеше дълбоката му любов към народа и страстното търсене на изход от трудностите. Понякога той поглеждаше напред - към "множество великодушни мечтатели, утописти като Толстой, бленуващи справедливостта и щастието". Все пак Вазов заслужава признание като истински народен писател именно защото постави най-важните въпроси на своята епоха и се стремеше да намери решения с оглед интересите на народа. (Ефрем Каранфлов)