Изповед

Лев Толстой, роден в аристократично семейство и осиротял на ранна възраст, участва в Кримската война и достига невероятен успех като писател с произведения като „Война и мир“ и „Ана Каренина“. Въпреки това, на 51 години той преживява дълбок духовен крах. По време на този период от живота си великият руски автор поглежда назад и оценява съществуването си като „безсмислено зло“.

В страниците на своята творба „Изповед“, Толстой описва своето вътрешно преосмисляне, което напълно отрича предишните му ценности. Това есе за пръв път формулира основните принципи на новия светоглед на Толстой, които ще бъдат повторени многократно през следващите години. То предоставя възможност на читателите да се потопят в мислите на един от най-великите умове в историята, но също така им позволява да излязат оттам преобразени и готови за ново начало.

След около две години живот по този начин у мен настъпи промяна, която бе подготвяна дълго време; семена винаги са били присъщи за мен. Осъзнах, че животът сред нашия социален кръг — богаташи и интелектуалци — не само ми стана противен, но загуби всякакво значение. Всичките ни действия, размисли, научни занимания и изкуства започнаха да изглеждат детски приумици. Разбрах невъзможността да търся смисъл там. Напротив: дейностите на работещия народ – тези хора , които действително създават живота – бяха единственото истинско нещо пред очите ми. И стигнах до заключението, че смисълът в този живот представлява истината; аз го приех безрезервно.