Поведенчески и социалнопсихологически измерения на пазарния ред: статус, щастие и благосъстояние

Ако целта на икономическата система е да осигури максимално щастие за индивидите в обществото, възниква въпросът дали увеличаването на наличните потребителски блага е правилният подход за постигане на тази цел или крие негативни последствия, които дълго време са оставали незабелязани от традиционните неокласически икономисти. Защо продължава да се отлага предвиденото общо намаляване на работното време и предоставянето на повече възможности за развлекателни и творчески дейности, след като повишената производителност благодарение на технологичния напредък вече позволява това? Как влияят постоянно растящите очаквания и сравнението с другите върху нашето щастие?

Със значителното покачване на материалното благосъстояние съществува тенденция към увеличение на човешките нужди, което подчертава социалната природа зад тях. Този психологически феномен помага на пазарната система да запази своето дълготрайно присъствие и водеща роля в съвременния свят. Критиката към недостатъците й, както и дебатът относно устойчивостта ѝ, могат да бъдат най-ефективни когато се основават на разбирането за основните механизми зад поведението ни.