Белези

Загубата на любовта причинява болка.

Загубата на смисъла е болезнена.

Загубата на самия себе си също носи страдание.

Животът понякога предоставя възможност за ново начало – да откриеш отново любовта, смисъла и идентичността си; да се преродиш.
Но следите остават.
Героят в романа „Белези“ преминава през изключително трудно изпитание. Той губи всичко – любим човек, работа и цел в живота, а раните му стават все по-дълбоки и непоносимо болезнени.
На ръба на пълно саморазрушение, той неочаквано получава шанс за нов старт – утроба, която му позволява да се пресъздаде и отново да се роди.
Съдбата на Мъжа е тясно свързана с Жената – тя представлява любовта, смисъла, истинността и творчеството. Загубването й носи неописуема мизерия.
Взаимодействието с Жената – както реалната, така и митологичната фигура – е спасителният момент. Любовта към женската душа, загубила своите белези на женственост, разкрива дълбокото значение на това чувство: обичаш не само физическото тяло, а Човека със неговите страдания.
Обаче дори когато получиш шанса си за спасение и напредък – следите остават. Те са постоянен спомен за преживяното страдание и ценността на щастието.

Романът „Белези“ е третият поред произведение на Венцислав Божинов след сборниците с разкази „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).