По пътя към върха. Историята на Христо Проданов

„Ице, ти си истински мъж! Българин си! Не се предавай! Всичко е наред, хората бързат към теб!“ – чува се глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който само часове по-рано става първият българин на Еверест, произнася вероятно последните си думи: „Не съм далеч! Не съм далеч! Аз съм…гребена.“

Това е реалност, а не просто утешителни думи – Людмил Янков с невероятен ентусиазъм се втурва да спаси Ицо. На височина 8500 метра и при температура минус 40 градуса той има четири замръзнали пръста, които впоследствие ще бъдат ампутирани. Безсънната нощ е жертва на личната му мечта и саможертва за живота на приятеля му. Така може да бъде обобщено подвигът на героя от Хималаите през април 1984 година.

Людмил или Людмата, както го наричат близките му, успява да преодолее денивелация от 1330 метра в опасната „Зона на смъртта“ под Покрива на света за рекордно кратко време и достига най-близо до умирающия Проданов. За жалост открива единствено раницата и следите му в снега.

„На Еверест няма смърт; там само мечтите стават реалност.”

Така казва Людмил относно съдбата на Христо, който остава запомнен като първия алпинист достигнал върха без кислород през трудния месец април. Никой друг преди него не е успявал да изкачи западния склон известен като Жестокия път при такива условия.