Лисица

От минните райони на Балканите, през Централна и Западна Европа, Русия и Япония, до Гранд Каньон… От забравените имена на руския авангард до творбите на Булгаков и Набоков, включително български народни песни… Се натрупват пластове от география, история, литература, традиции и култура. Дубравка Угрешич размишлява върху „начините за създаване на разкази“ и как животът оформя романи; разглежда индивидуалното съществуване като поредица от бележки под линия. Реалността и въображението се смесват помежду си, преплитат се автобиографични елементи с есета, критически статии и публицистична проза. Тази впечатляваща многообразна наррация изненадва с дълбочината на познанията на авторката; тя умело анализира социалния контекст и човешкия манталитет по остроумен начин. Изпъкват оригинални асоциации и идеи. И неочаквано в сцената се появява рижа лисица – символ или метафора; митично същество или „тотем за писателите“, представлявайки самотен страхлив обитател на опустошени места.