Лекции за метода на академичното изучаване. Философия на изкуството. За отношението на изобразителните изкуства към природата

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775–1854) е потомък на известен протестантски теолог и специалист по ориенталистика. Той започва да публикува свои произведения още в младежка възраст, демонстрирайки ранно своя забележителен талант чрез поредица от философски значими творби. Съвсем млад става професор в Йена, където достига върха на кариерата си. Чрез многобройните си публикации и лекции, включително теми за академичния метод и философията на изкуствата, Шелинг бързо се утвърдил като водеща фигура в този важен духовен център от онова време. Няколко години по-късно, след като вече е член на Баварската академия на науките в Мюнхен, той произнася реч, която съвременниците му оценяват като едно от най-високите ораторски постижения в Германия. В нея Шелинг отново показва своето дълбочинно разбиране за изкуството – тема, която ще продължи да изучава и през по-късната част от живота си.