Вулгарните романтици

Съществуват две фрази, които отлично описват българския преход, който продължава вече три десетилетия.

Първата е малко якобинска: „Ние взехме тази власт с кръв и ще я върнем по същия начин!“ Чудесно звучи! В действителност обаче не се случи нищо подобно. Българският преход стана известен именно със своето безкръвие. Нямаше пролята кръв по улиците, за което можем само да благодарим! Той премина тихо и спокойно, получавайки овации – като на театрална премиера.

Кръвта започна да тече след това и продължава да капе вече 30 години. Най-много загубихме при „масовата“ и „касовата“ приватизация, както и при умелото преобразуване на политическата власт в икономическа чрез чуждестранни схеми от североизток, специално разработени за нашите нужди!

Втората фраза носи библейско звучене: „Въжето се развива точно толкова време, колкото е било навито!“ Успокояваща мисъл. На фона на 45-те години комунистически режим остават още "само" 15! Завидно положение сме си избрали. И кой от нас ще доживее този момент? Това - след края на прехода!

Има още нещо. Докато разплитаме едното въже, нали не попадаме под влиянието на друго въже, за което казват че няма как да бъде развързано? А щом стана дума за въжета – опазил ни Бог да призоваваме за такива изисквания към играчите им! В правовата държава такова "въже" би било забранено.

Що се отнася до възмездието – кой ли пита? Какво всъщност представлява понятието "възмездие"? И дали то има почва у нас?

Този роман предлага интересен поглед върху значителните обществени и лични промени през периода на прехода. Оригинално са представени противоречивите процеси в този сложен период от историята ни. Героите са ярки личности с характерни черти за времето си; текстът е написан живо и увлекателно, четенето му става лесно и приятно - затова горещо го препоръчвам на читателската аудитория!

Бойко Ламбовски

Препоръчвам романа „Вулгарните романтици“ по няколко причини. Първо - темата относно посттоталитарния преход остава актуална сред четящата публика в България; второ - повечето книги досега относно годините след 1989 г., разглеждат процесите откъслечно или повърхностно. Тук обаче сюжетът е цялостен с много слоеве и разнообразие; различни сюжетни линии успешно се пресичат помежду си. Герои́те достоверно олицетворяват духа на прехода; езикът е лек и увлекателен а аргументите убедително защитавани.

Деян Енев