Протоколи на ционските мъдреци

Публикуването на тази книга не отразява позицията на издателството. С ИК „ВЕСИ“ продължава традицията да предлага „скандални“ заглавия и оставя читателя да се запознае с тях без намеса. Ние сме убедени, че единствено обективната информация може да предпази човечеството от безсмислена ненавист и повторение на същите грешки.

Тази публикация, въпреки преследванията, обвиненията в фалшификация, забраната и унищожаването ѝ, успява да оцелее повече от сто години като устойчив плевел. Относно нейния произход съществуват различни версии - някои са доста правдоподобни, други изглеждат подозрителни, а трети просто абсурдни. Дори има опити за откриване на "първообрази" в художествената литература от XIX век; авторството е приписвано на личности с разнообразен социален статус и политически възгледи; десетките преводи използват най-различни лексикални форми и стилистични елементи.

Несъмнено остава едно: тъй наречените Протоколи представят някакъв "еврейски план за световно господство", а според редица указания в текста те могат да бъдат датирани между 1897-1901 г. Основните хипотези относно техния произход включват две основни идеи:
1) Те са част от доклад на руския евреин Ашер Исаевич Гинсберг (1856-1927), представен по време на Първия ционистки конгрес през август 1897 г. в Базел.
2) Написани са по поръчка на Пьотър Иванович Рачковски (1851-1910), ръководил бюрото на руската тайна полиция в Париж (1884-1902), който по-късно става заместник-директор на Полицейския департамент в Петербург (1905-1906).

Според първата версия копие от френския превод е било тайно донесено до Русия и предадено на Сергей Нилус, който го превежда и публикува във вестника „Русское знамя“ през 1903 г., след което излиза и под формата книга (в годините 1905, 1911 и 1917). Втората версия предполага плагиатстване върху политическата сатира срещу Наполеон III написана от Морис Жоли (1829-1878) през 1864 г., която Рачковски носи обратно до Петербург с цел компрометиране срещу еврейството.

Както или иначе, ясна е "руската връзка". Протоколите обаче започват своето разпространение по света чрез множество преводи (например в Англия още през 1906-та година и Германия през 1919-та). Те достигат даже до България.

"Ако нещо написано може да провокира масова омраза, то това определено е книгата ... Тя съдържа само лъжи и клевети."

- Ели Визел, лауреат на Нобеловата награда за мир