Езиков триптих

Книгата „Езиков триптих“ на Славе Гьоргьо Димоски представлява продължаваща мистична поема, която разглежда сътворението на света и човека от вселенската утроба. Темата й за космогонията напомня на епосите на Милтън и дю Бартас, както и на нашия Светослав Миларов. Въпреки това, тя е в синхрон с постмодерната епоха, към която принадлежи, като черпи вдъхновение от разнообразие източници от различни краища на света. В началото се срещаме с всепораждащото яйце на Брахма, което плавно преминава в библейския образ на Словото. Някои разпознаваеми библейски персонажи изплуват от хаоса на сътворението, но трудно успяват да придобият индивидуални форми сред кипящата универсална материя и скоро пак потъват в нейния мрак. Светът стремително търси своето битие, но остава в постоянно движение и смут. Човешкото раждане носи противоречия; то търси опора под себе си само за да открие вихрушка вместо стабилност. За кратък момент светлината след съществуването угасва мигновено. Процесите на творение и разрушение са сплетени в единно движение – подобно танца на Шива.

Славе Гьоргьо Димоски умело владее поетичното слово и знае как да ни завладее с него, потапяйки ни във свои дълбоки мечти. Подобна поезия ми се струва рядка у нас или понякога даже недостатъчна; не притежава характерното присъствие за нашето време. Това е поезията, която смело навлиза във философските бездни за осмисляне живота с широка перспектива. Представеният „Езиков триптих“, допълнен със стихотворенията „Каин“ и „Анабазис“, предлага именно такъв вид литература през една граница вече достатъчно пропусклива – сякаш цели да запълни собствените недостигнати места у нас. Тази работа говори чрез разбираем общочовешки език взет от световните религии, обогатен с балканска чувствителност и искреност.