В сянката на изгубения свят

Записки на българин в Амазония

Среди оглушителния сутрешен шум от маймуни и ярки папагали, които обитават джунглата, удивлението идва с неочакваното извикване „Шаро, тук!“, което се отправя към някакво куче. Последвалата прегръдка е съпроводена с радостното възклицание: „И ти ли си българин?“

Тази ситуация разкрива колко много наши compatrioti са поели по тези далечни пътища в стремежа си да намерят успеха – Синята птица. В този момент целият свят изглежда толкова малък, колкото шепа, наречена „сърце“. В него постоянно живее един деликатен спомен за Витоша - най-високата ни планина, и за Искъро - най-дълбокия ни водоем.

Тук присъства любовта към нашата малка балканска страна България, която няма равна на себе си!

Анжел Вагенщайн