Пробитите граници - В терапията на граничността и бордерлайн

В каква степен е допустимо и безопасно да се размиват психологичните ни граници, и как това е свързано с темите за психичното здраве и различни психични разстройства? Този въпрос корени дълбоко в митологията, още преди развитието на историческото мислене: става дума за пределите на структурата, общността и огъня, където намираме сигурност, а отвъд тях се простира хаосът на дивото и чудовищата – змейове, хали и зли магьосници, водещи до нашите страхове. Нашият интрапсихичен свят функционира по аналогичен начин като културния.

Ясните примери за този двуполюсен модел относно пробиването и размесването между „отсам” и „отвъд” в областта на психопатологията са известни като „граничност”. Най-крайното проявление на този феномен е граничното личностно разстройство или бордерлайн – тежка форма на лична абнормалност. То описва индивиди с рисково съществуване, изпълнено със стресови ситуации и психични кризи, които живеят в тази гранична зона. Животът им ги люлее като махало между две крайности – между „отсам” и „отвъд”.