Сказания за Ибн Пайко

Една от забележителните постройки в Скопие е Домът на Ибн Пайко, разположен близо до известния Камен мост над река Вардар. Ибн Пайко приел исляма, но след смъртта си местните жители успели да организират християнско погребение за него.

Македонската авторка Оливера Николова създава образа на прочутия гражданин от XV-XVI век чрез съдбите на тримата основни персонажи в романа - Ибн Пайко, Ибн Байко и Ибн Тайко. Тази книга разглежда темата за оцеляването на християните под османска власт, както и различните проявления на добротата и любовта.

Ибн Пайко е уважаван занаятчия, който изработва медни и сребърни предмети, а също така защитава интересите на християните пред османските власти. Той е женен за красивата Калия, която влиза в манастир веднага след като той е принуден да се обърне към исляма като знак за лоялност към управляващите.

Ибн Байко представлява хитър мъж, който сключва брак с дръзката Тодора с надеждата да стане значима фигура в обществото; обаче през целия си живот той се сблъсква с множество трудности.

От своя страна, Ибн Тайко работи като рибар и лечител. Той идва в града търсейки истинската любов и я намира в лицето на туркинята Хатидже. Заради нея решава да промени религията си.

Историите за всеки от тях постепенно се разпространяват сред населението – първо в градските квартали, после извън тях и най-накрая из цяла Румелия.

Въпреки че „Сказания за Ибн Пайко“ има историческа основа и рисува впечатляющ портрет на Скопие между XV и XVI век, тя остава роман относно човешките съдби – техните страдания, желания и любови както сред мюсюлмани́те така и сред християнинa по онова време. Книгата подчертава влиянието на чуждите култури върху взаимоотношенията между хората, докато остава актуална дори извън историческия контекст.