Българският ум. Теория и история

Националният ум представлява колективно съзнание, което функционира благодарение на мнозина различни индивиди. Те обикновено действат независимо един от друг, но все пак преживяват съдбата на нацията като своя собствена, разсъждават върху нейните предизвикателства и се опитват да формулират идеите, които тя желае да изрази. Тези хора са свидетели на своето време. Затова, когато говорим за националния ум, е важно да помним, че той е едновременно абстрактен концепт и конкретна реалност. Не става въпрос за анонимността на народния творец; тук става дума за индивидуални личности с ясно изразено национално самосъзнание.

Когато разглеждаме историята на българския ум, всъщност анализираме интелектуалната дейност на значими представители, които успяват да уловят духа на своето време и да формулират основните идеи в българската история. В тяхната заслуга има огромна стойност дори когато понякога остават недооценени. Причината за това не са те самите, а нашата немарливост и неспособността ни да задълбаваме в най-същественото и важното – истината за българския свят.